Автори: Христина Христова и Симеон Иванов, БНТТова, което се предвижда за

Автори: Христина Христова и Симеон Иванов, Българска национална телевизия

" Това, което се планува за предмета " Добродетели и вяра ", е, че тези родители, които не желаят децата им да учат нещо, обвързвано с вярата или с несъмнено изповедание, могат да запишат децата си в трети профил " Етика ". Така че терзания за никого не би трябвало да има. Аз нямам доверие, че има родители, които да не желаят децата им да бъдат положителни, грижовни, почтени. "  Патриарх Даниил застана особено пред камерата на Българска национална телевизия по тематиката за предмета " Добродетели и вяра ". Каква е гледната точка на българския патриарх и на БПЦ? 

- Ваше Светейшество, тематиката за добродетелите и религиите се трансформира в един от най-обсъжданите въпроси последните седмици. Така ли си представяхте дебата по тази тематика, подобен диалог ли търсехте?

- Най-напред тази тематика е повдигната от Светия синод още от началото на 90-те години, след измененията, които настъпиха в страната. И този спор е бил подложен, не през цялото това време, къде по-слабо, по-силно, само че той постоянно е участвал като един приоритет в политиката и в работа на Светия синод. Предметът дали ще се споделя " Добродетели и вяра "... На времето, преди да бъде отстранен от образователната стратегия, се е наричал " Вероучение " или " Закон божий ", дали под някакво друго название ще бъде, прецизират се тези елементи. Но като архипастири или хора, които ни е поверено духовното здраве на поверения народ, то знаем, че всяка неволя от индивида стартира от отдалечаването ни от Бога. Това е коренът на всяка неволя за човек. Охладнее вярата, отстрани се вярата, няма религия - какво положително чакаме? Господ е споделил " каква изгода човек да придобие целия свят, да повреди на душата си ". Гоненето на материалното... толкоз образци има в западни страни, които един доста висок стандарт на живота реализираха, само че в последните десетилетия виждаме, че никой не е подминат от доста остри несъгласия, мощни обществени рецесии, разделяне. И виждаме, че материалният комфорт, напредъкът, технологиите, това не е поръчител за персонално и публично богатство. Материалното богатство не е задоволително за човек да му бъде добре, да живее в мир с индивидите. Защото няма ли мир, когато един човек, който злопаметства, ненавижда, той и в парадайса да го сложиш този човек, няма да му бъде добре. Значи нематериалните условия са причина или условия за това, за същинското богатство на човек. И като знаем това, по тази причина Светият синод в никакъв случай не е преставал да помолява и да упорства пред ръководещите, в случай че желаеме да разгадаем и настоящи, и бъдещи обществени проблеми - престъпността, експанзията, зависимостите.

Приснопаметният неврокопски митрополит Борис, който е погубен през 1948 година, има една такава брошура - " Кризата в българското учебно заведение ". Тогава е показал зависимостта от това, когато се преподава този предмет, изследвал е практиката на разнообразни европейски страни, и демонстрира с намаляването или премахването... Във Франция примерно още в края на 19-и век, мисля, че се отстранява, има такава директна взаимозависимост с повишаването на престъпността, проституция, зависимости, от това, че подрастващите са лишени от опцията да чуят, че има и различен метод на живот. Че и различен метод на живот е вероятен. И по какъв начин човек може да остава в положителното, по какъв начин може да усвоява в положителното, тъй като в нас работи разрушителна мощ, прегрешението работи във всеки човек.

Какво значи това? Примерно постоянно се връща някоя мисъл в нас, някой ни е огорчил, постъпил е зле по отношение на нас и ние непрестанно една мисъл, която идва със мощ и увлича нашите мисли или да отмъстим, или за какво той по този начин ми направи. И ето виждаме прегрешението по какъв начин работи със мощ в нас. И в случай че ние не противодействаме на тази мощ. По същия метод друга пристрастеност - завистта. От злоба фамилии са се разделяли. Братя не желаят да се погледнат, тъй като получили в завещание едните малко повече, другите си мисля, че са неоправдани, стига се до убийства. И в случай че има опцията да са чули тези хора какво дава православната нематериалност, какво дава вярата в Бога - поддръжката, по какъв начин да получим помощ от Бога в такива моменти, в целия си живот, само че изключително в такива сложни моменти. И доста от тези неща, които ги виждаме като проблеми, не биха съществували. За това Светият синод непрекъснато е упорствал и умолявал да влезе в постоянната стратегия този предмет. Знаем какъв брой е значимо. Има един подобен миг - посредством този предмет, ние доста добре знаем, че не целим индоктринация, вцърковяване на децата, а запознаване, образоване. Защото вярата е нещо персонално. Давали сме този образец доста постоянно на свещеници, и в други епархии, децата им не на всички са в църквата. Дори духовнически фамилии, които овреме са видели и службата на своя татко, и то почтени свещеници, порядъчни фамилии, само че детето други неща го занимават, изключително в тази ранната възраст. Виждаме, че вярата не е нещо, което може да се получи с казване, с гледище, с принуждение и ние не целим това нещо. Целта на този предмет е да образова, да даде информация.

- Тогава за какво съгласно Вас продължава да има хора, които не желаят този предмет, може би се опасяват от този предмет. Казахте някои от нещата, които може би ги тормозят. Разбирате ли тези страхове?

- Аз нямам доверие, че има родители, които да не желаят децата им да бъдат положителни, грижовни, почтени. Няма родител, който да не се поласкае и да не му стане добре, да чуе за детето си - наследник, щерка, че се е преборило с някоя компликация, преодоляло някакво тестване или помогнало на човек в потребност, постигнало е с цената на доста старания някакъв триумф..., няма подобен човек, който да не се зарадва да чуе това за детето си. И в този смисъл аз разбирам родителите, които имат известни терзания, и ги разбирам, тъй като и аз съм бил по този начин. Аз съм имал същото мислене. Аз съм раснал в същото време, преди 89-та година, в учебно заведение сме учили, бил съм и пионер, бил съм и в комсомола. Отношението към църквата като към някаква ретроградна институция, някаква закостеняла институция, която е отвън съвремието ни надали не, че там няма по какъв начин да вярвате като науката еди-какви-си доказвала. Това мислене аз съм живял и съм мислил по този метод, и съм се отнасял към църквата по това време, Бог да ми елементарни, само че съм се отнасял по подобен метод. Но след това, когато нещата се изследват, виждат се, човек размисля и вижда, че това просто е погрешна визия за църквата. Така че аз ги разбирам, само че първото нещо, което е, това, което се планува за предмета " Добродетели и вяра ", е, че тези родители, които не желаят децата им да учат нещо, обвързвано с вярата или с несъмнено изповедание, могат да запишат децата си в трети профил " Етика ". Така че терзания за никого не би трябвало да има.

- Ваше Светейшество, смятате ли, че ще има опция да се обезпечат задоволително добре готови преподаватели за предмета " Добродетели и вяра "?

- Според търсенето е и предлагането. Защото в този миг аз съм очевидец по какъв начин има най-вече дами, само че и мъже, които биха желали да се посветят на преподаване на този предмет. Но сегашният му статут в образователната стратегия на свободно избираем, на незадължителен час... първо, че на доста места той изобщо не се и показва, че го има като опция родителите да запишат. На други места няма финансиране за него. И от преподавателите тук в града, в София, това се отнася за епархиите в цялата страна, даже при напълнен хорариум, заплащането за лекторски часове, те не могат да образуват даже половината от това, което е учителската заплата сега. Т.е. те не могат да се устоят от това. Но когато заеме своето почтено място, когато тези, които желаят да се приготвят да преподават по този предмет, отидат, завършат бакалавър или магистратура, придобият подготовка, да знаят, посредством своя труд ще могат да се устоят също по този начин. Защото през днешния ден приключват Богословския факултет с профил " Религия и педагогика ", само че те не могат да работят след това по специалността си, тъй като просто не е задоволително издръжката, която ще получават. Като се сътвори търсене на такива преподаватели, имам вяра, че за няколко години нещата ще се възстановяват. И това, което на кръглата маса се загатна, че има подготвеност към този момент от висшите образователни заведения, Софийския университет, Великотърновския университет, и към този момент са създадени такива стратегии - бакалавърска и магистърска стратегия за подготовка в Педагогическия факултет на Софийския университет студентите да получават подготовка за преподаване на този предмет в учебните заведения. Така че считам, за малко време ще се възстановява този въпрос и няма да бъде като проблем.

- Как взаимодейства църквата със светската страна? За какво биха могли дружно да бъдат в помощ на хората?

- Светската страна е признала църквата, като е записала в Конституцията на Великото национално заседание при започване на 90-те години, когато е обещано място на църквата, като е казано, че източното православие е обичайното изповедание в страната. Така че светската страна е признала смисъла и мястото на църквата. Законът за вероизповеданията... тя по закон е приета като изповедание православната черква, Българска Патриаршия е приета по закон от 2019 година, когато страната стартира да подкрепя издръжката на свещениците и на религиозните служащи от другите вероизповедания. Подпомагането за ремонт и градеж на нови храмове от страната, това е огромна помощ. Виждаме, че се взаимодейства. Има разнообразни стратегии, които са обществени услуги, в епархиите има такива места, където се оферират обществени услуги. Така че виждаме, че това взаимоотношение го има. Може би най-осезаемо е това, когато всяка страна би се радвала да има добросъвестни чиновници. Да има чиновници, които се грижат повече за публичния интерес, тогава на второ място идва персоналният интерес. Тази духовна работа и това образование - то се реализира от църквата. Когато страната подкрепи църквата, църквата пък ще подкрепи страната да може потомство след потомство да раснат такива хора, които имат фактически същинска грижа, почтени са, желаят да се трудят и в родината, и за фамилията си, тъй че си взаимодействат. Тук място имат също по този начин медиите, вие публицистите, когато създавате удобна среда, която се свежда до знанието и на обществеността, народа. Дейностите, които се реализират от църквата... примерно на кръглата маса бяха заложени въпроси, постоянни въпроси, по какъв начин църквата не се занимава със обществена активност, по какъв начин това, по какъв начин това. Ето в Хаджидимово манастира, където честваме Гергьовден, от 1994 година, повече от 30 години, всяка година се провеждат детски лагери, които са напълно на издръжката на митрополията. Това в случай че не е обществена активност. В същото време има обществена кухня, в която всекидневно за към стотина небогати, социалнослаби хора, се готви храна. Това в случай че не е обществена активност. Има безплатни разнообразни школи, които са за деца - дърворезба, иконопис, вероучение. Такава процедура има на други места в епархията. При нас също, в Кремиковския манастир всяка година на прехрана на манастира има лагер. Около 500 деца минават през този манастир. На други места има обществени кухни и когато това се свежда до знанието на хората, вижда се въпреки всичко, че има грижа, има такава активност, тогава такова въодушевление, каквото станахме очевидци по време на тази конференция... надали не с какво е известна църквата, постоянно някакви злободневни неща, които са акцентират, което просто не е на дневен ред. Във всяка една институция могат да се посочат негативни образци, само че има и позитивни образци. И църквата е показвала, че има такива позитивни образци. И ролята за взаимоотношението сред страната и църквата имате вие медиите. 

- Правилно отбелязвате, че като публицисти сме частично виновни за публичните настроения и доста постоянно се питаме, Ваше Светейшество, за кое в България можем да бъдем всички дружно. Имате ли отговор на този въпрос?

- Можем да бъдем дружно в нещо, което е истинно, което е правилно. То човек в неприятното... Някои хора се събират по този начин в неприятното, дружно са за някоя неприятна постъпка, само че по-късно се разрушава това единение. И това, което може да събере хората и освен механично те да бъдат дружно, да има единодушие и да има наслада, когато са дружно, само и единствено любовта може да приведе в единение. Любовта - това е, което може да ни сплоти. Но, любовта, тя има своите степени. Тя стартира с вярата и деятел Павел споделя в този момент остават тези трите - религия, вяра, обич. По-голямо, споделя, от тях е любовта, тъй като без вярата не можем да стигнем тази обич. Без вярата постоянно ще търсим своя интерес, постоянно ще избираме себе си пред другите, постоянно ще търсим своето и няма да можем да проявим тази Христова обич. Защото доста хора схващат любовта в друго - угаждане на избрани свои стремежи, на мен да ми бъде добре, а какво става с хората, това не ни интересува, само че любовта е жертва и да се стигне до тази обич се извървява избран път посредством религия, посредством мъжество, посредством неизменност в положителното и тогава ще забележим, че ще се обединим. Но тази смяна би трябвало да се настъпи на първо време у нас, персонално от индивида, да почнем да гледаме на другия като на брат, а не като на непознат човек. И тогава към този момент тази връзка, тази обич ще стартира да ни сплотява.

- Ваше Светейшество, каква е вашата молитва за България?

- Бог да ни осияе със Своето лице. Да обърне нашите сърца към Него. Да го познаем. Да не сме като овци без овчар, заблудени овци, който всеки тръгнал, търси нещо свое, всеки търси щастието си. Но го намира… като откри нещо, до момента в който разбере, че е намерил нещо, някакъв сурогат, неистинен, подправен сурогат на това, което в действителност търси... И по тази причина Бог да насочи нашите сърца, да ни се открие, да ни покаже, да забележим, че Той е Този, от който се нуждаем. И по този начин да ни подкрепи да бъдем с Него и да се спасим, тъй като ние сме краткотрайно тук на Земята и смисълът на нашия живот това е да се приберем при Бога. Бог да пази България!